Направо към съдържанието

Големите надежди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Големите надежди
Great Expectations
АвторЧарлс Дикенс
Създаване
Първо издание1861 г.
Англия
Оригинален езиканглийски
Видроман
Страници544
НачалоMy father’s family name being Pirrip, and my Christian name Philip, my infant tongue could make of both names nothing longer or more explicit than Pip. So I called myself Pip, and came to be called Pip.
Големите надежди в Общомедия

„Големите надежди“ (на английски: Great Expectations) е тринадесетият роман на Чарлс Дикенс, който се оказва и негов предпоследен. Основният мотив на книгата са приключенията и съзряването на един сирак, наречен Пип. Това е вторият роман на Дикенс след „Дейвид Копърфийлд“, в който разказът тече в първо лице. През октомври 1861 г. романът е публикуван от издателство Chapman and Hall. Действието, изпълнено с насилие, бедност и тежкият живот на каторжниците се развива в Кент и Лондон и започва през 1812 г. като продължава до 1846 г., а сред редицата колоритни персонажи се открояват – ексцентричната мис Хавишъм, красивата, но студена Естела и Джо, простодушния, но мил ковач. Темите, които вълнуват Дикенс, са богатство и бедност, любов и отрицание и възможния триумф на доброто над злото. Книгата е екранизирана нееднократно, а също така има множество театрални постановки по нея. Това дава основания да се смята за една от най-популярните му творби. Романът се отнася към зрелия период на творчество на писателя. В главния герой са вложени много автобиографични черти.

Пип е млад сирак, живеещ в блатата на Кент. Една вечер в гробището среща избягалия затворник Магуич и му помага. Когато Магуич е заловен, той защитава Пип. Пип е поканен в дома на богатата и ексцентрична госпожа Хавишам, където среща красивата, но студена Естела. Влюбен в Естела, Пип мечтае да стане богат джентълмен. Обаче госпожа Хавишам не го прави джентълмен, а му предлага да работи в семейния бизнес. Пип чиракува при ковача Джо, но е нещастен.

Адвокат Джагърс съобщава на Пип, че му е завещано голямо богатство и трябва да замине за Лондон, за да получи образование. Пип смята, че тайнственият му благодетел е госпожа Хавишам. В Лондон Пип става приятел с Хърбърт Покет и писаря на Джагърс, Уемик. Пип презира предишния си живот, но продължава да обича Естела. Шокиран е, когато разбира, че истинският му благодетел е Магуич. Магуич е бил толкова впечатлен от добротата на Пип, че е натрупал състояние, за да го направи джентълмен.

Докато се опитва да защити Магуич, Пип открива, че човекът, който е изоставил госпожа Хавишам, е Компиесън, бившият съучастник на Магуич, а Естела е дъщеря на Магуич. Пип е разочарован, когато Естела се омъжва за аристократа Бентли Дръмъл. Магуич е заловен при опит за бягство и умира, а Пип губи състоянието си. Пип се разболява, Джо се грижи за него и двамата се помиряват. Джо се жени за Биди.

Пип решава да замине за чужбина с Хърбърт, за да се занимава с търговия. Години по-късно Пип се завръща и среща Естела в разрушената градина на дома на Хавишам. Съпругът на Естела, Дръмъл, е починал и тя се е променила. Двамата се хващат за ръце и решават никога повече да не се разделят.[1]

Мнения на литературните критици за романа

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Büyük Umutlar Özet // 2023-09-22. Посетен на 2024-07-23.